Яна Стойчева и сблъсъка на човек със собствения му образ

Mediacafe ви представя поредния участник в Националните Есенни изложби – Яна Стойчева, студентка в Националната художествена академия, специалност „Живопис“ в класа на проф. Андрей Даниел. Тя е родена в Пловдив и е един от авторите, които са поканени в града да участват в тазгодишния проект „Огледало“, чийто куратор е доц. д-р Галина Лардева, в рамките на Националните есенни изложби 2016. 

Предстои поредното издание на Националните есенни изложби в Пловдив. Как възприемате концепцията „Oгледало“ в проекта? 

За мен е интересен сблъсъкът на човек със собствения му образ, същност, проблематиките на тази случка, неглижирането на тази практика в съвремието ни. Отвсякъде сме затрупани от „модели за подражание, понякога неусетно се превръщаме във воайори и абсорбатори на филтрирана действителност. Разбира се човек наблюдава, изследва, „оглежда се“ в другия, от ранна детска възраст. Така учи и опознава себе си, открива какво го отличава или доближава до другия. Но тази подсъзнателна, естествена необходимост не бива да бъде презадоволявана, да води до обезличаване, уеднаквяване. Избрах да покажа поглед над другия в неговото лично пространство, където е свободен от външни изисквания към съществото му. 

Участвате с десет творби в проекта – цикъл с наименование „Обект на наблюдения“. В композиционно отношение се забелязва, че интерпретиран от Вас обект и константен елемент се явява определен урбанистичен детайл – сграда, прозорец. Каква е символиката на този пуст град? Разкажете повече за концепцията в творбите Ви.

В серията показвам своеобразен воайорски поглед над сградата като убежище и интимните пространства, които човек обитава. Там той се отърсва от очаквания към личността му и в най-пълен смисъл разкрива природата, същността си. Същевременно тези пространства осигуряват усамотение, което дава възможност на определени процеси на преосмисляне да се случат, необезпокоявано. Обикновено това са местата, където човек съумява да се съхрани и същевременно да открие подход, да се подготви за очакващото го отвъд стените. В този смисъл градът съвсем не е пуст.

Индиректният образ, който наблюдавате и отразявате в живописните си творби, води зрителя към особено пространство, което въздейства силно на психологическо и емоционално ниво. Това интроспекция ли е, или рефлексия към времето ни сега?

Израз е на наблюдението, че физическата дистанция между хората, в днешно време, може да бъде преодоляна с лекота, но емоционалната такава – все по-повърхностно. Живеейки в това време, също не съм пощадена.

Композициите Ви се характеризират с изчистеност на формата и детайла; като изразни средства използвате акрил, маслени бои, въглен. Разкажете ни повече за стиловата насока във Вашите картини?

От две години, в някои от работите си, използвам тази смесена медия. Интересна ми е проявата на рисунката, на въглена върху маслото и акрила. Търся по-мащабно внушение, поглед от по-голяма дистанция над обекта и „проблема“. Не се стремя към намирането на собствен стил – това е един от експериментите, които правя в момента.

Преди няколко месеца с Вашите колеги от група „Answer 51“ открихте изложбата „Никога не мислим за бъдещето. То идва достатъчно бързо“ в столичната галерия „Юзина“. За своята творба в нея Вие споделяте: „Между настоящето и бъдещето се простира фина преграда от неизвестност, от която се пораждат очакването и надеждата. Това, което ме интересува, е дали е по-важна представата за бъдеще, или онова, което вършим с цел да го създадем.“ Забелязва се, че темата за екзистенциализма и еволюцията на личността Ви вълнуват.

Не бих искала картините ми да оставят чувство за обреченост на индивида. Единственото, на което сме „обречени“, според мен е предстоящият момент. За това какво ще бъде качеството му, до голяма степен носим отговорност самите ние. От друга страна ме вълнува и как човек се отнася спрямо онова, което е непосилно да контролира, но в това намирам по-скоро нотки на романтика и особен вид красота.

Какъв според Вас е актуалният аспект в съвременното ни изкуство? Как виждате отразяването му в близка перспектива чрез носителите на новото, каквито са художниците от Вашето поколение?

Не бих се наела да категоризирам, обобщавам или предвиждам. Това, което ме вълнува като автор съвсем не е тенденция. Вероятно, онова, което обединява творците от едно поколение би трябвало да бъде стремежът към отразяване духа на настоящето, независимо коя е предпочитаната медия. В този смисъл новото се ражда с онова, което живеем и наблюдаваме, с искрения подход, с изследване на собствената си призма. Продуктите на времето, в което работи един художник, от друга страна залагат възможността за нови експерименти, що се отнася до „как“. 

За останалите участници

  • Интервю с Милена Бочукова може да видите ТУК
  • Софрони Върбев за Есенните изложби вижте ТУК

За автора

Вашият коментар