Над 200 души имаха възможността да чуят любимите си стихове от Константин Трендафилов миналата вечер в клуб "Библиотеката".
„За кого се сещаш, когато се сещаш за някого“ е любопитното заглавие на книгата, която към днешна дата излиза за втория си тираж.
Близо 3 часа младите хора под тепетата слушата текстовете на талантливия писател, а веднага след представянето, той сподели откъде черпи вдъхновение за литературата и малките неща в живота пред Ралица Мишева от mediacafe.bg:
Кой е Константин Трендафилов?
Трудно ми е да говоря за себе си в трето лице. Аз съм това, което хората виждат. Никаква поза. Нищо.
В началото с литературата не сте се харесвали. Кога се породи любовта към писането?
Беше, когато завърших училище. Тогава ми се наложи да се замисля какво искам да правя с живота си. Трябваше да бъда откровен със себе си, защото човек трябва да дълбае дълбоко в себе си, за да види какво, наистина, желае да прави. Тогава усетих, че от последните десет години в училище единствено литературата ме е развълнувала. В нищо не се чувствах достатъчно добър, освен в нея. Тогава не го интерпретирах като литература, а по-скоро като желание да измислям неща. Затова се ориентирах към рекламата. (Бел. ав – Константин заема поста на творчески директор в рекламна агенция).
Завършил си журналистика, има ли бъдеще за теб в тази професия?
Не. Не е моята професия. Записах го, защото трябваше да уча нещо, което може да се учи задочно, нещо, в което е лесно да вляза, и да го изкарам. Прагматичен избор. Журналистическата професия не е за мен. Майка ми се е занимавала с това дълго време и това просто не е моята битка. Не чувствам, че ще ме прави щастлив да вадя добри материали за други хора. За мен е по-важно аз да съм си материал. Затова се обърнах към рекламата, където ти извличаш нещо от себе си, за да го споделиш.
Какъв съвет би дал на хората, които искат да пишат, но все още не са открили начина?
Ще използвам съвета на Ървин Уелш – Ако искаш да пишеш, намери си работа, която е свързана с писане, за да не губиш навика. Оттам насетне просто живей.
Коя е книгата на нощното ти шкафче?
В момента чета Достоевски – „Записки от подземието“
Защо нещастието ни прави по-вдъхновени, отколкото щастието?
Нямам отговор на този въпрос. Щастието е много общо чувствто, банално. То те кара да го споделяш. Нещастието се изживява много личностно, много си сам, когато си нещастен. Мисля, че тази самота прави нещастието генератор на вдъхновение. Редовно се включват хора, които ми казват – „Аз също пиша, но само когато съм нещастен“. Това е най-голямото клише на света. Всички го правим. Не се иска много, за да пишеш, когато си нещастен. Въпросът е дали го правим добре, или просто изливаме нашите емоции.
Омаловажаваме ли щастието си?
Много хора го правят, но аз не. Обожавам си щастието. То е въпрос на благодарност. Да си благодарен за това, което имаш.
А ти за какво си благодарен?
За всичко. За семейството ми, за това, което са ми дали, за това, на което съм научен, за всички случайности, за пътя, който бих си избрал. Имам чувството, че съм на мястото, на което принадлежа.
СНИМКИ от представянето на Константин Трендафилов в Пловдив може да видите ТУК
Фотограф: Мая Любенова
За автора
