Историкът доц. д-р Димитър Димитров е следващият гост на Пловдивско историческо общество
На 23 февруари, четвъртък от 19 часа в клуб "Петното" преподавателят от ПУ "Паисий Хилендарски, автор на книгата "Венеция и Генуа на западното Черноморие през 13-15 век", както и на множество научни публикации ще седне до Димитър Герганов.
Научните интереси на д-р Димитров са в областта на Средновековието и по-специално – Византия, търговското корабоплаване, Венеция и Генуа. Модераторът и д-р Димитър Димитров заедно ще разгледат отношението на средновековните българи към морето, взаимоотношенията на Венеция и Генуа с българските царе и Добруджанското деспотство, походът на граф Амедеус Савойски срещу българските черноморски градове, генуезките и венециански колонии и техните галери, търговията им и тяхното жестоко съперничество и още много други интересни неща.
"Светлейшата република" – така е известна Венеция в своя зенит. В продължение на 11 века от края на 7 век нататък градът на Сан Марко е важен, а в известни периоди и незаобиколим фактор в Средиземноморието и Черноморските брегове. Републиката управлявана от дожове натрупва несметни богатства и упражнява влияние далеч надхвърлящо "скромната" й територия. През 11 век ще се роди друга една морска сила – Генуа, която само след две столетия ще дръзне да отправи предизвикателство към Венеция. В резултат през 13-14 век ще се случат три венецианско-генуезки войни, ала крайната победа ще бъде за други – османците ще се настанят на Балканите…
„Зеленият граф” – така остава в хрониките Амадеус VI, 17-ти граф на Савоя заради любимия си цвят, в който били декорирани доспехите му. Препасва меч още на 14 г. възраст, за да потуши бунта на градовете в област Пиемонт. Четири години по-късно се разправя с въстаналите селяни от района на Женева. По майчина линия Палеолог – Амадеус тръгва на кръстоносен поход срещу турците в помощ на Византия. Войниците му отвоюват Галиполи през август 1366 г., ала по същото време за зла беда българският цар Иван Александър предприема ход, който сигурно е смятал за много умен. Господарят на Търново и цяла България пленява ромейския император Йоан V завръщащ се от дипломатическа мисия в Унгария. Така вместо срещу турците Савойския граф тръгва по море срещу българските черноморски градове.
Падат Скафида – днешно Димчево, Созопол, Анхиало и Месемврия. Край Варна обаче походът забуксува – крепостта е добре укрепена, а и парите на Амадеус свършват. В крайна сметка след преговори императорът е освободен, а завладените градове са предадени на Византия, което в известен смисъл е късмет за местните християни. Османците ще ги завладеят чак през 1453 г. заедно с Константинопол. През следващите 15 години спечелилият си завидна репутация Амадеус ще бъде арбитър в генуезко-венецианската война и ще предприеме още много походи. Накрая почти разорен от непрестанните кампании ще умре от чума във военен лагер на 49 г. възраст край Неапол…
Още интересни неща по темата ще научите в четвъртък, 23 февруари от 19 ч. – „Петното” на срещата с историка доц. д-р. Димитър Димитров.
Сбирките на Пловдивско Историческо Общество са отворени за публика и всеки ще може да зададе своите въпроси.
За автора
