Господ е тучна ливада, само ако си овца
С приглушен вълчи вой и нагнетена обстановка Голямата зала на Драматичен театър – Пловдив посрещна гостите си в третия ден на фестивала „Сцена на кръстопът“. Поводът бе дългоочакваната премиера на спектакъла „Вълци“ по „Трънски разкази“ на Петър Делчев, драматизирани от Александър Секулов и поставени от Диана Добрева. Това е третият съвременен български текст, на който пловдивската Драма вдъхва сценичен живот след „Възвишение“ на Милен Русков и „Сестри Палавееви“ на Алек Попов.
„Вълци“ е огледало на душевното ни оскотяване като народ, на лутането ни в търсене на правия път към Бога, на отдалечаването ни. Това е история за зеещата дупка, за срутения мост между живите и мъртвите, за дуварите, които вдигаме в себе си. Тук звярът сразява вярата, а на нейно място идва джанковицата. Най-ясно това проличава в развитието на образа на поп Никодим, изигран от непрофесионалиста Иван Костадинов, портиер на театъра в реалния живот – абсолютната противоположност на останалите актьори на сцената и извън нея, поради което и стоящ в идейния център на представлението. Чужд на селото, където вярата не е Вяра, господът не е Господ, проповедникът попива греховете на дивите трънчани с всичката им езическа свирепост. Жадни за кръв и отмъщение, готови на всичко, за да опазят честта си, човек и вълк се сливат в едно. Плячка е вярата. Трънската, християнската – българската.
Още за постановката "Вълци" и снимки от репетициите може да видите ТУК
Снимки: Илия Димитров
За автора
