Приключи най-мащабният национален събор, проведен на връх Рожен след 9 годишно прекъсване, през който, според организаторите, са преминали 350 хил. души.
Малцина обаче си задават въпроса защо всъщност той спря през 2006 година. Става дума за пари, разбира се. За неизгодни условия и неразбории между организатори и участници, за претрупване на събитието с цел бърза и сигурна печалба. За работа през пръсти. Така очаквах да е и тази година. И до голяма степен опасенията ми се сбъднаха. Но винаги има едно „но“, даже две.
Още щом видях програмата, месец преди самото ѝ случване, ми стана ясно за какво иде реч. Пъстра и разнообразна палитра от събития изпълваше всяка минута на поляните и в трите дни. Страхотно, бихте казали, но не мога да се съглася. Защото недоумявам какво общо има странджанското нестинарство с Родопа. Или пък митологизираната старобългарска „школа за оцеляване“ – Багатур. Нито пък кулинарното шоу на Ути Бъчваров. И всичките, малоумни за мен, състезания по доене, по стрижба и по обезкостяване? Това не е духът на планината.
Същността на събора са надпяванията и надсвирванията, надиграванията. А не гореизброените неща, привличащи масата и превръщащи Рожен в поредното комерсиално място, на което българинът да се напива веднъж годишно. Да се бие в гърдите що за народен човек е, без въобще да търси и да осъзнава едновременно гордостта и мъката, която носи вятърът на Рожен. Да не знае историята на родовете, на собственото им достойнство, нескланящо глава пред посичанията на съдбата. Да не знае за хората, съхранили себе си и тези след тях, съхранили нас, съхранили и Рожен.
По-възрастните помнят, че преди съборът се провеждаше веднъж на 4 години, което правеше събитието доста по-чакано и определено му придаваше митичност. Безспорно, тазгодишното издание бе най-масовото в историята, но какво ли ще бъде на Рожен 2016 и 2017?
Великотърновската фирма организаторка е сключила договор с хората, притежаващи ливадите на върха за 3 години напред, за после не се знае.Така за 3 години ще имаме 3 еднакви събора, но със сигурност 3 различни и намаляващи еуфории покрай тях. Пари, пари и пак пари за сметка на традицията, която ни принуждават да консумираме. По-възрастните родопчани, подразнени от масовката, дори не се качиха до горе. Бройката им за в бъдеще ще се увеличава. Присъединявам се към тях. Празни, поляните наистина са по-красиви.
Но стига съм критикувал, преминавам към споменатите в началото на текста изключения. Поради стечение на обстоятелствата, пропуснах грандиозното откриване в петък сутринта, за което адски съжалявам. Все пак, достатъчна ми е мисълта за 400те гайдари на фона на огромния трибагреник, разстлан на Рожен. Кара ме да си го представям и мъничко да настръхвам. Тук обаче няма как отново да не отправя упрек към организацията. Възможно ли е гвоздеят в програмата да бъде в самото ѝ начало?
За съжаление е възможно. Всичко е.
Но най-хубавото, за което истински се радвам, е че успях да съзрея Родопа в светлината, за която думите не стигат. В която ще я виждам винаги стига да знам къде да я търся, заобиколена от ненужен кич, който тя по родопски гостроприемно е приютила. Видях Родопа на мястото ѝ, скрита и обвита в онази нейна магия, която сърцето събира на късчета през целия си живот, но за която,уви, все не успява да разкаже. За която е достатъчно само да тупти и да не спира. Защото заради нея си струва. Наблюдавах я докато играеше най-големите си хора̀ и я чух, докато свиреше и пееше най-красивите си песни. Че за какво живеете иначе, ако поне веднъж не сте чули на живо режещия звук на стотиците кабагайди? За какво живеете, ако не сте се летели в космоса поне веднъж, благодарение на Валя Балканска и на всички други паднали звезди на Рожен в събота вечерта?
За какво живеете, ако не сте били на Рожен и не сте почувствали Родопа?
За какво живеете тогава – не ви знам.
Но на мен това ми стига.
За автора
