Хип-хоп музиката дава своя старт през 60-те и 70-те години на миналия век и до ден днешен не спира да бъде актуална. Като част от света на изкуството, този стил музика също има своите социални послания, разкриващ личната истина на твореца за представите му и как той усеща заобикалящият го свят.
Страхил Каменов – Страхо е на 20 години от Пловдив. Завършил е Математическа гимназия, a много скоро заминава да учи във Великобритания.
Когато не е разбирал много елементи от реалността в детството си, Страхо се е обърнал към хип-хоп музиката. В нея той открива искрена емоция, смисъл и послания, които го подтикват да стане част от света ѝ. Вече близо 7 години той съживява мислите си в поезията на хип хопа. Страхо изгражда свой стил в музикалното пространство, оставяйки почерка на неподправените си представи.
В момента работи по първият си албум – “Santi-Mental”, в който е включил много лични послания. Както се изразява самият той, аблума като цяло е: “една голяма купчина сантименталности и много история в малко думи”. С упоритост и креативност досега е създал 20 нови парчета, които ще бъдат в новия му албум.
Запознайте се със Страхо в следващото интервю:
От колко време се занимаваш с музика?
Като се обърна назад и помисля – пиша от 12-13 годишен, а с музика се занимавам от 2007-2008, като всичко започна по обичаен начин. Събирахме се с приятелчета, таман в напращелите години на пубертета и записвахме в домашни условия. Всичко прерасна в нещо повече, когато малко поотраснали скроихме собствено студио. Тогава все още не издавах нищо, а го правех за себе си и собственото удоволствие. Наскоро реших, че е дошъл моментът да започна да публикувам парчета, като имам само едно отпреди това, което записах в студио "Респект". Все още всичко е изцяло удоволствие, защото и да можех, не бих превърнал поезията в бизнес! И много се радвам за хората, които са около мен и помагат да се осъществи всичко, защото без бюджет е ужасно трудно!
Как се ориентира към посока хип-хоп музика? Какво те привлече в нея?
Хип-хопът беше музиката, в която, още като малък, откривах послание и смисъл, когато не разбирах много елементи на реалността. Разбира се книгите и киното си бяха винаги до мен, но понякога рап песните най-точно предаваха емоцията, смисъла и посланието. В детството ми още се вкорени такава жилка, която още е жива. Разбира се, вече Хип-хопът като култура не е същата, но това не пречи да се опитваме да дадем същото, което сме получили. Има много хора, които не са по телевизиите, но предлагат качествена поезия под формата на музика и са способни да повлияят на живота на едно хлапе със слушалки на спирката. Именно това ме грабва най-много – обожавам поезията и изразена по този начин, тя е достъпна и предава повече от енергията си чрез музиката и изпълнението. Не съм почитател само на този стил, но в него съм способен като автор, а имам нужда да съм автор и да изразявам идеите си.
Кои са твоите идоли от рап гилдията? От България и света?
За да бъда напълно честен – Еминем. Като искам да отбележа, че последният му албум е най-добрият дотук, според мен. Той е и от най-големите ми идоли, въпреки, че голяма част от изкуството му е страшно изкривена и извратена. Но дори на 40 продължава да ме очарова и да ме кара да се замислям. Не пропускам Tupac. Слушах и известна доза Old School Hip-Hop. Има един американски лейбъл на име „Rhymesayers”, който обожавам. Това лято дори имах възможността да се запозная с любимия си изпълнител от него, самият основоположник – Слъг от Atmosphere. Бяхме на техен концерт в Балтимор с приятели и го срещнахме преди това. Слушам Macklemore още отпреди да стане известен и смея да твърдя, че също е в топ изпълнителите ми. Англичанинът Plan B също заслужава да бъде споменат. От известно време следя изкъсо нещата на Bliss n Eso – те са Австралийци и са страхотни! Много сила и енергия в лириката и инструменталите.
От българската сцена – Атила! Това е изпълнителят, който следя от 2006 и не ме е разочаровал дотук. От любимите ми лирици е! Страхотна дейност в ъндърграунда – Shano crew. От моя край – X-team! Като трябва да спомена, че имаме доста добри изпълнители в Пловдив. Включвам всичките си приятели, които правят музика! Радо и Андо от бившата група “Random” и Anyway, с които направихме студиото, Respect, Dr. Moraless и още много. Явката ДЛГ също много ми харесва като лирик и следя продукцията му. Заедно с Керанов ме карат да плача от смях! Шумен също не си поплюват – и там има много хип-хоп. Ще спра дотук, защото мога да продължавам до утре.
Смяташ ли че има война между рапърите в България?
Ами война-едва ли. Има разделение. Едните са под земята и защитават своите покои, другите са отгоре и в повечето случаи ги чуваме по радиата. Но тази част от тази култура ми е най-банална и не мога да се намеря в нея. Не обичам да спадам към подразделения или етикети. Това е изксутво преди всичко и единственият фактор е качеството. Не мога да деля изкуството на черно и бяло. То е достойно и недостойно, според мен.
България или чужбина?
Много наболял въпрос! Жалкото е, че отговарям на него, чакайки да замина, защото ме приеха в университет в Лондон. Уча Психология и тук е почти невъзможно, особено в Пловдив, да се развивам в научната сфера, както желая. А в София живях известно време и ми е чужда, колкото и Лондон. Отделно имам мечта, както много други, да обиколя Света, но по темата имам една песничка „Гнездо на птица”. Домът е в сърцето, а светът е твой ! А в музикално отношение – определено смятам, че на много места по света, където има аудитория за различните изпълнители, докато на нас малко ни липсва толерантност. И отново – „Счита ли се” е нашата песен, поздрав за всички, които остават и дават всичко от себе си ДНЕС за по-доброто УТРЕ !
Защо изба да учиш Псиохология?
Ами, много са причините. Интерес към Философията, но тя днес витае в други измерения. Лични черти, които ме доближават до тази наука. Желание. Искам да дам нещо на този свят, дори и малко да е и мисля, че в това звено бих бил способен, но има много вода да изтече, затова засега само си вярвам и действам. Другото не е цел, а просто бонус, ако се получи.
Хип-хоп културата какво общо има с графитите?
Ами графитите са част от нея, както грима е част от Театъра. Те също са художествен похват за изразяване, въпреки, че навсякъде прелива от учещи се "художници", които по-скоро цапат стените. Когато бях по-малък имаше страшни райтърски крюта. Сега също има много.
Използвам момента да спомена невероятната работа по стените на Драматичен Театър Пловдив. НЕВЕРОЯТНО! Много талантливи момчета!
Ти фен ли си на графитите?
Определено! Качествените графити – обожавам ги ! Даже често ги снимам, за да ги запазя завинаги!
Какво му трябва на едно рап парче, ча да се открои от останалите?
Преди всичко, зависи каква е целта на автора и към какво е насочено парчето. Крайната ми цел никога не е да се откроявам, а по-скоро да оставя своя почерк, такъв, какъвто ми идва отвътре. Разбира се интрументала е, може би, най-сериозният фактор за звученето. Изпълнението с лириката трябва да бъде оригинално, защото понякога не мога да ги различа, някои от известните изпълнители – нито по музика, нито по лирика, нито по изпълнение, особено, когато играят и някои добре познати гласови ефекти ахахаха. Но това, разбира се, са моите критерии. За всеки плейлист има различни филтри ! Аз лично, ако е добър текстът, мога и да го чета, ако е добра музиката, мога да се наслаждавам само на нея!
А какво мислиш за гласовите ефекти, не са ли просто инструмент, за да се получи творбата, или това не е като с фотошопа и рисуването?
В 21 век музикалната обработка е достигнала страшно високи нива. Гласовите ефекти са нужни, за да може да звучи песента по начин, по който лесно да се възприема от различните уши. Модата, обаче, обръща повече вниманието към визията и понякога се прекалява с музикалния грим. Даже до такава степен, че да се изгуби тотално посланието, а просто да има лесен за възприемане материал. Разбира се, че миксът и мастерингът са фотошопът на музиката. Без тях не може! Дори са много важна част от цялостната творба !
Но нали знаете как е модерно с фотошоп да се преобразяваме напълно – това се случва и в музиката!
За какво се бориш? Какви са акцентите в твоята музика?
Боря се за съхранение на истинските ценности у модерния човек, напук на бързо отминаващите течения и моди. Много хора ми казват, че идеалистът в мен е прекалено замечтан, но всичко е възможно, стига да вярваш, колкото и голямо клише да е това. Акцентите са много и различни.
Албумът ще се казва Santi-Mental и включва много лични неща. Като цяло е голяма купчина от сантименталности и много история в малко думи. Опитвам се да давам алтернатива на тези, които я търсят, въпреки, че са все по-малко. Радвам се, защото съм имал тази алтернатива за себе си. Всичко има смисъл, ако сам го виждаш. Пък ако някой стане свидетел и пожъне – благо на душа ми!
Напоследък повечето изпълнители правят сингъл с видео, като се ограничават от пускането на албуми. Ти защо реши да правиш албум?
Няма нищо лошо в синглите с видео. За видео ме ограничава бюджета до голяма степен. Въпреки това ще се опитаме да пуснем и видео. А албума – защото е едно цяло. Защото съдържанието е последователно, а и с него отварям нова страница в живота си, като запечатвам най-важното от миналите. Надявам се да имам възможност да пускам сингли, след като замина, но дори и да не става често, това едва ли би ме отказало от музиката.
Кога да очакваме албума ти? Колко парчета направи до тук?
Дотук пуснатите парчета от албума са 5. Общо се очертава да са 20, като всички записи са готови. Сега остана финалната обработка и някои подробности, но се надявам март месец да е on air.
Кой ти помогна да стигнеш до тук?
Искам да благодаря специално и сърдечно на взелите участие в Албума, както и на всички, които го подкрепят! Зад разнообразието от инструментали стоят моите приятели Димитър Нейков – X-level (Пловдив), Калоян Джамджиев – Same (Варна) и Алберт Николчев – Don Alberto (Шумен), който стои и зад обработката на целия албум! Благодаря на Йордан Йорданов – Anyway, Златомир – Zlato и Ивайла Дамянова за участията. Благодаря на всичките ми скъпоценни приятели, които бяха неотлъчно до мен през цялото време и още са! Навярно ще има и още участници, на които предварително благодаря!
Музикант къща храни ли?
Да, но не и моята ахахахах! За жалост познавам много по-големи таланти от мен, които са задължени да работят на кофти длъжности, за да се прехранват и това, в един момент, ги отделя от изкуството!
Какво би посъветвал хората, които искат да се занимават с хип-хоп музика?
Мога да дам скромен съвет на всеки, който носи парченце изкуство в себе си и има желание да го изразява – имате свободата да се изразявате свободно, но ако няма какво да кажете, оценете тишината. Обратно – ако имате идеи, всичко зависи от вас самите. А популярността е нещо временно, дори да я притежаваш, затова не я поставяйте на прицел – само ще ви размъти творбите!
За автора
