Емил Миразичев и студио 8 1/2 представиха пред пловдивчани проекта за бъдещия културен център "Гарнизонна фурна"
Хората масово застанаха зад идеята сградата да не бъде събаряна и поискаха от кмета Димитър Колев с Общината да преразгледат плана
"Ако на тази нация й липсва нещо, то това е култура, доказателство за това е разговорът, който се води в читалището", изригна в края на обсъждането пловдивският художник Румен Нечев
Офицерите и военните от кварта пък поискаха сградата да стане музей на Втора армия, защото такъв няма, както и място за изграждане на личностното развитие на идващите поколения
Парк или център за съвременно изкуство? Събаряне на сграда с над 80 годишна история с неясен статут или зелена площ пред блоковите пространства? В този разгорещен дебат "за" и "против" Гарнизонна фурна да се превърне в Център за съвременно изкуство в читалище "Христо Смирненски" в район Западен се включиха десетки пловдивчани. От една страна застана местната администрация в лицето на районния кмет Димитър Колев, а от друга хора от културните среди и граждани от квартала. Казусът, който събуди интереса и провокира вече близо месец тази част от Пловдив е именно събаряне на бившата Гарнизонна фурна, строена през 30-те години, за която Община Пловдив отпусна над 300 хиляди лева от местния бюджет.

"Сградата е опасна и трябва да бъде съборена", така районният кмет Димитър Колев, който бе и водещ на разговора започна дебата. Той обаче не се аргументира и разгърна идеята си, нито показа документи по становището. "Срещата на днешният повод за събирането днес е да чуя вашето мнение и да бъдем максимално обективни", допълни той остави думата на хората, като почти 2/3 от присъстващите в читалището се изредиха с конкретни мнения по темата.
Артистите поискаха парите да бъдат пренасочени към облагородяване на мястото, вместо то да изчезне от картата на града .По преценка на архитекти, инициатори на идеята в лицето на Емил Миразчиев и Чавдар Порязов по първоначален план 350 хиляди лева ще бъдат достатъчни мястото да бъде приведено в приличен вид.
Поканата за обсъждането бе от страна на районния кмет Димитър Колев, а на събитието в малката зала на читалището присъстваха и десетки пловдивчани от различни поколения, в това число военни, общински съветници, преподаватели от ТУ-София и АМТИИ, както и изявени хора от културните среди.

"Тази сграда е изключително устойчива. Изготовили сме всички документи по конструктивната част, а екапертизата показа, че тя е изключително здрава. Политиката ни е с минимален ресурс и голяма доза креативност тя да се превърне в реално работещ арт-център. Политиката и философията на такива пространства е те да развиват районите извън центъра на града, надграждат и дават своя принос за местата си. Никой не иска да ви натрапва мнения, а сами да се убедите, че съвременното изкуство няма граници, а разгръща културата чрез различни смислови събития, като театри, изложби, музикални събития, чете се поезия, а децата се занимават с изкуство и много други на две нива", сподели Емил Миразичев.
Зам.-директорът на пазарджишкия театър Иван Карев подкрепи идеята, споделяйки че мястото е чудесно за съвременен център, а неговия екип ще има там свои участия в Гарнизонна фурна, ако тя бъде запазена. Той бе един от хората, които изразиха становището си, че в Пловдив тези места могат да бъдат превръщани добри примери, подобно на доста такива от Европа, вместо да бъдат събаряни.

Инженер Пенка Танева, преподавател от ТУ – София филиал Пловдив сподели, че идеята не е да се руши, а да се гради и "Тези 380 хиляди лева няма да стигнат за събарянето, камоли за парк. Най-бързият начин тази сграда да стане безопасна е като се ремонтира, а с явно око се вижда, че тя е конструктивно здрава", допълни университетския преподавател.
Едно от най-силните и пламенни изказвания бе на младия общественик Павел Начев, който е част от инициативния комитет. Неговият прадядо е би фурнаджия в близост до обсъжданата Гарнизонна фурна и "Докато тя е изхранвала града и армията, даядо ми е изхранвал квартала", сподели той и поиска да се чуе мнението на младите хора, че тази сграда е вечна и няма да падне още дълги години напред. Той допълни, че парите ще отида за укрепване на покрива и за дограма.
Общественикът и журналист Пенка Калинкова, която от 60 години живее в този район, също защити тезата основната сграда да бъде запазена. Добри изказвания направиха и архитектите Хубена Салджиева и Роберт Чакъров.
Естествено не липсваха поддръжници за идеята старата сграда да се превърне в парк, но хората, които защитаваха тезата си трудно се мотивираха и по скоро нападаха опонентите си подобно на политически дебат, като на моменти излизаха извън границите на добрия тон. Те попитаха защо има съществени разминавания в двете становища и поискаха да ги видят, но такива не им бяха показани. Хората от културните среди обаче не се поддадоха на провокациите и изразиха конкретни становища и мнения, защо е важно Пловдив да пази историята си, а не да я руши.
Вижте една част от конструктивните мнения на хората по време на обсъждането от следващото видео:


Още по темета и как млади хора почистиха района около сградата може да видите ТУК
