Нощта на музеите и галериите започна ден по-рано. Въпреки, че официалният старт на фестивала е в петък, Духът на Нощта се усети още в четвъртъчната нощ. Е, не в целия град, само в едно кино, при това пробито и грозно, но се усети.
Кино Комсомол е построено през 1964-а година. В съзнанието на част от пловдивчани киното е символ на „соц“-архитектура и емблематичността му се свързва основно с факта, че там са гледали за първи път Междузвездни войни. За други – 90-тарското му минало с електронните игри, „ръчки“ и подобни забавления. В последните години обаче сградата изгуби своите функции, бе скрита от павилиони и остана забравена, а бе напът да се превърне и в многоетажен паркинг.
Сградата не се превърна в многоетажен паркинг. Киното бе спасено от куп архитекти, от хора от квартала и от други млади доброволци от целия град. Този неформален екип обаче не спаси просто едно кино, един спомен за място, където те или родителите им са гледали Междузвездни войни. Те спасиха един архитектурен паметник.
Кино Комсомол е построено през 1964-а година, когато световната архитектура строи своите модернистски сгради.
Никъде не строят капиталистически, тоталитарни или социалистически сгради. В архитектурата няма такива стилове.
Няколко години след откриването на киното излиза филмът на Петър Б. Василев „Кит“ и например песента на Георги Минчев „Снегът на спомена“. Това, че тези произведения на изкуството са създадени по време на социализма не ги прави социалистическо изкуство. Много от великите български произведения на изкуството не са създадени заради, а въпреки Партията.
Всъщност именно поради некомпетентното управление на държавата ни през този период и недостатъчно доброто изпълнение на проекта, киното не е още по-красиво, от колкото е в момента. А то е красиво не само заради спомените на хората, влизали в него през от 60-те насам, а заради архитектурната си стойност. Заради светлия атриум, голямото стълбище, стените на голямата зала(която от друга страна е и сериозно инженерно постижение), заради целия си вид, хармонията между всички елементи. Защото постига ефирно и лесно красотата, която друг стил, експлоатиран в България по времето на социализма – сталинизмът, се опитва да я постигне със самоцелно повтаряне на класически символи.
А модернизмът на арх. Шинков в киното не търси нищо самоцелно, за разлика от куп действия на социализма, Партията и Съюза. В този ред на мисли модерната архитектура и кино Комсомол в частност могат дори да бъдат отричане на социалистическия строй и плановата икономика с насилствено постигане на определени резултати – метафорично казано на архитектурен език, при комунизма формата съществува отделно и не се интересува от функцията. Поръчваш тонове домати, без да се интересуваш, че хората искат банани. Правиш многоетажен паркинг, за да улесниш движението в центъра на града, без да се интересуваш, че това всъщност ще го натовари още повече. Мотото на модернизма е точно обратното – формата следва функцията.
„Кит“ и „Снегът на спомена“ са създадени по времето на социализма, но не са социалистическо кино, или социалистическа музика. Спокойно можем да се наслаждаваме на това творчество, без да се притесняваме, че то ни натоварва с пропаганда за комунистическия строй и спомените за Тодор Живков. Кино Комсомол също е създадено по времето на социализма, но не е соц-архитектура. Нека се наслаждаваме на страхотната му архитектура, без спомени за тъмното ни комунистическо минало.
Кино Космос ще приема гости и в петъчната, и в съботната Нощ. Под пробития му, за някои хора грозен, покрив ще може да видите работата на младежите и архитектите, които го почистиха и ремонтираха; изложба на проекти от миналогодишния интернет конкурс; представяне на няколко различни традиционни занаяти; музикални изпълнения, прожекции в кино залата, а в събота – дискусия на тема Закон за устройство на територията.
Киното бе открито в четвъртък вечер с коктейл на Камарата на архитектите в България и архитектите-винопроизводители. Екипът младежи бе поздравен от председателят на Общинския съвет арх. Илко Николов и зам.-кметът по културата Стефан Стоянов, че са почистили доброволно общинската сграда. Коктейлът продължи в неформална обстановка с кино прожекции и приятна музика, която събуди Духа на Нощта. Защото атмосферата е културна, с пъти по-културна от тази на лъскавия си съсед – ГДК „Борис Христов“.
* От италиански: „За едно пробито кино“, идва от „Un Dollaro Bucato” – оригиналното име на спагети-уестърна, популярен в България като „За един пробит долар“.
За автора
