Близо 80 галерии от целия свят се събраха в Истанбул за второто издание на арт-панаира Art International Istanbul в края на миналата седмица. Сред участниците имаше галерии от целия свят – от САЩ, Западна и Източна Европа, Близкия Изток, Китай, Хонг Конг, както и един български представител – пловдивската Sariev Contemporary. Всяка от галериите-участници имаше собствено пространство, на което можеше да представи няколко автора. Изложението се проведе в конгресен център Халич на брега на Златния рог в Истанбул, с живописна гледка към старата част на града и водната площ.
В последните няколко години Истанбул се развива изключително бързо в културния сектор – Art International Istanbul само за второто си издание се показва като качествен и успешен за съвременното изкуство фестивал. Той стартира миналата година, успоредно с истанбулското биенале, което също набира скорост. С тези и още няколко подобни събития, градът доказва, че освен богатата си история, може да бъде и място, което да събира съвременната сцена и то не само от региона, а от целия свят.
На фестивала можеше да се видят творби на някои от най-известните имена в момента – Марина Абрамович, Деймиън Хърст, графити-артистът Банкси, както и по-стари творби на легендарни имена от историята на изкуството, като Жоан Миро и Анди Уорхол. Основата на фестивала обаче бяха автори, с които отделните участващи галерии работят, които показват най-актуалните си работи от последната година.
Именно това може би е най-интересното в едно подобно събитие – възможността по толкова лесен начин да се сравнят артисти и тенденции от целия свят. Само за няколко крачки човек може да разгледа предложенията на галерии от Ню Йорк, Берлин или Хонг Конг, чиито стилове се различават изключително много.
Естествено, има куп творби, които идеално се вписват в представата на обикновения „любител“ за съвременното изкуство за грандиозно и директно натрапчиво с провокативност изкуство, като „Тетрис 17 век“ на португалката Йоана Васконселос, или гей-фавни, които консумират любовта си сред романтични природни пейзажи.
Разочарованият от тези тенденции зрител обаче може да намери успокоение именно на такива места – където може да се види цялата гама съвременни творби, а не само тези, които пробиват в медиите и привличат елеметарния обикновен интерес на масовата култура. Много от галериите, макар и основно европейските и Близкоизточните, се представиха с много интересни творби от всякакъв вид – скулптури от традиционни и нетрадиционни материали, живопис също с традиционни или не техники, инсталации с плат, видео, фотографии.
Особено интересна бе напимер работата на аржентинския артист Мигел Ротшилд Insomnia XIX – нощно звездно небе, изработено от разноцветни пирони и карфици. Любопитна творба от съшити сравнително големи парчета плат представи турчинът Рамазан Байракоглу – зрителят трудно би могъл да разбере, че не гледа фотография или реалистична живопис, ако не се доближи близо до плата. Друг турски артист – Бурал Делиер показа няколко фотографии, провокирани от протестите за парка Гези в Истанбул.
Съвсем на място стоеше и работата най-вече на Правдолюб Иванов, която галерия Sariev Contemporary представи – Ornaments on Demand. „Счупеният“ богато декориран килим стоеше необичайно тематично в турската културна столица. Недко Солаков показа минималистичните си рисунки на хартия „Орнаменти“,а Стефан Николаев се представи с няколко творби – златният банкомат „Cry Me A River”, “Candélabre”, и също If Things Are Not As You Wish, Wish Them As They Are #2, и Wish.
Тези и още много други творби са доказателство, че сред всички работи, описвани под етикета „съвременно изкуство“ има много качествени неща, като не всички попадат в центъра на вниманието. Масмедиите се вълнуват от грандиозност, пищност и скъпа продажна цена, която невинаги има общо с качеството на работата. Но такъв тип изложения, каквито живот и здраве ще виждаме все по-често и в Пловдив, показват ясна представа за актуалния свят в изкуството – всеки посетител спокойно може да види това, което не е във фокуса на камерите.
Като цяло за трите фестивални дни организаторите отчетоха 20 000 посетители, 1500 колекционери и арт-дилъри и продажби за над 26 млн. евро. Само за две издания, привличайки културни мениджъри със световен успех, Истанбул се оформи като важен и дори основен център за подобни събития в този регион на планетата. Събития като Art International Istanbul са полезни както за публиката от тази част на света, която иначе не би могла да посети Базел или Хонг Конг, но и за местните творци от Турция или региона. Със сигурност Пловдив като бъдеща Европейска столица на културата може да почерпи много от опита и успехите на едно такова събитие, което привлича погледите на целия регион към Истанбул.
Вижте още снимки от изложението Art International Istanbul 2014:
За автора
