„Асансьор“ на M Studio е наслада за сетивата – визуалните, слуховите, дори вкусовите. Но не вкусови за храна, а за качество и изискване към това, което трябва да носи изкуството
Ето, че официално приключи 13-тото издание на фестивала за съвременен танц и театър „Черната кутия“. Финалът се постави в Камерна зала на Драматичен театър Пловдив със спектакъла „Асансьор“ на румънската експериментална компания M Studio.
Трябва да подчертая, че съм впечатлена, дори възхитена от авторската музика, която тази година трупите използват за представленията си. Изключително въздействаща, изключително филмова, в стила на dark epic music – музикални „симфонии“ с по една главна повтаряща се фраза, без вокали, които обаче могат да те накарат да настръхнеш и предават философията на сюжета на едно много по-дълбоко ниво.
А танцът – той не е това, което беше! Интересното при „Асансьор“ е, че тримата артисти – Деак Золтан, Верес Атила и Зекрение Лазло изпълняват хореография, която всеки може да направи, стига да премине през предварителна, ускорена физическа подготовка. Няма нищо прекалено сложно в техните движения. Няма акробатика на състезателно ниво. Всичко е главно посредством правилните поддръжки. Но! И тук говорим за едно голямо „но“…. това е зверско движенческо представление. Зверско откъм техника, откъм интензитет, откъм изграждане на постоянен образ от начало, до край, откъм издръжливост. Няма момент, в който да изпускат нишката, в който да се пропукат под напрежението и умората. Дори в секундите, отделени за отдих, те играят. Не си почиват актьорите, а персонажите.
Цялата история се случва в един заседнал асансьор, губещ границите и гравитацията си. Актьорите използват предоставеното им пространство в цялата му плътност. Обиграват всеки сантиметър, без да излизат от пределите на квадрата, в който са затворени. Всеки в собствената си характерност, със собствената си странност. Трима напълно различни човека, сблъскали се по неволя, обречени да делят тази тясна площ, незнайно до кога.
А когато остават на тясно, приклещени, без изход, осъзнават, че различията им не могат да съжителстват заедно. Тогава се заражда агресията и конфликтът помежду им. Конфликт, който води до насилие, истерични изблици, достигане до върха на емоционалната скала и пропадането ѝ в шахтата.
Апропо, бойните сцени елегантно напомнят за стила на „Матрицата“ – всепризнат шедьовър във визуалното си майсторство.
„Асансьор“ на M Studio също е наслада за сетивата – визуалните, слуховите, дори вкусовите. Но не вкусови за храна, а за качество и изискване към това, което трябва да носи изкуството – послание, отражение на обществото и артистично издържана образност. В това отношение експерименталните компании са ненадминати, защото си позволяват да създават извън кутията. Не приемат задръжки, трансформират ги до гротеска. И най-важното – не са длъжни никому! Нито на институциите, нито на догмите! Работят сами за себе си и единствено за хората, които ще дойдат да ги гледат.
Надявам се „Черната кутия“ да продължава да открива подобни творци, да ги кани, а те, ако сме късметлии, да приемат поканата. Надявам се това да не остане най-успешната, поне за мен, година на фестивала, а с всяка следваща да надгражда програмата още повече и още повече. Съдейки по тазгодишните спектакли, само мога да си представя какво ще ни очаква в бъдеще.
Фотографии: Благовест Попов
- Откриването на фестивала Черната кутия може да видите ТУК
- Гостуването на Деан Донков на фестивала Черната кутия може да видите ТУК
- Повече за чешката постановка "Горшек" може да видите ТУК
За автора
